Либрето: Людовик Алеви/ Анри Мейляк

Превод: Мартин Григоров

Любовта е немирна птица,

която никой не може да опитоми.

И е напразно да я викаш,

Ако ѝ се иска да откаже.

Нищо не върши работа, заплахи или молитви...

Единият е словоохтлив, другият - мълчалив...

И аз предпочитам другия...

Нищо не казва, но ми се нрави...

Любов!

Любов!
Любов!

Любов!

Любовта е бохемско дете...

За него няма, няма закон...

Ако ли ти не ме обичаш, то аз те обичам...

Ако ли аз те обичам, то пази се...

Птицата, която вярваше, че си хванал изневиделица,
Кърви и отлита...

Любовта е далеч, може да я чакаш...

А когато не чакаш вече, тя пристига...

Навсякъде около тебе пърха ведро...

Идва, отива си и отново долита...

Вярваш, че си я хванал, тя ти убягва...

Вярваш, че си ѝ избягал, тя те сграбчва...